При разчистването на терена за изграждането на административната сграда на НЕК на столичния булевард “Донкуков” 8 по проект на арх. Радка Димитрова и “Униарх” строителите попадат на уникална археологическа находка — античен театър от втората половина на 2 век, върху който по-късно е изграден амфитеатър пред крепостните врати на древна Сердика. Сцената на театъра е с елипсовидна форма и е покрита с речни камъни. Тя се намира в северната част на изкопа откъм бул. “Дондуков”. Самият изкоп е в центъра на свободното пространство под сградата на Британското посолство, между учебни помещения на “Гьоте институт” в източната част, и Младежкия театър — в западната. В средата на изкопа пък се виждат жлебовете на клетките за животните. Открит е и камък със знак “Строителна буква Б” - част от архитектурния проект, изпълнен от древните строители. От юг, вероятно на височина от кота 0 до височина от 4-5 м се намирали дървените седалки за зрителите.
По елипсата на разкритите зидове по-късно е издигнат амфитеатърът, чийто вход е бил от страната на ул. “Московска”. Там са се намирали и местата за зрители. Сердика — столицата на древната римска провинция Вътрешна Дакия, е укрепена след 170 г. от н. е. На изток достига до източната порта при подлеза на Министерския съвет. Отвъд стените й по протяжението на бул. “Дондуков” са изградени обществени сгради и резиденции на богатите софиянци - граждани на Римската империя. Булевардът е бил важен за античността път, а сега става ясно, че пред крепостта се е намирало и мястото за зрелища в източните римски провинции. Вероятно там са били посичани и първите християни...
Археолозите разкриват в момента площадката на сцената — от речни камъни, върху които по-късно е изградена арената на римския амфитеатър. На този етап на разкритията се предполага, че радиусът на театъра е 27,5 м, т.е. диаметърът е 55 м — много по-голям от римския театър в Пловдив. Освен сцената се виждат и 2-3 входа, както и основите на клетките. Датировката на театъра е от 2-3 в. — намерени са монети от времето на Северите от втората половина на 2 в. Вероятно през 3 в. театърът е разрушен, по времето на Марк Аврелий, и на неговото място е изграден амфитеатърът с размери на сцената от 43 на 60,5 м. Това е само с 10 м по-малко от Колизеума в Рим, подчерта Жарин Величков. Строителство на амфитеатъра преминава през два етапа — първоначално изграждане при римския император Диоклециан (285 —305 в.) и разширение по времето на император Константин Велики, който, както е известно, обичал Сердика и дори се колебаел дали да не я направи столица на Източната римска империя вместо Константинопол. Амфитеатърът пък е разрушен в края на 4 век след едикт на император Теодосий I и налагането на християнството. След това е превърнат в строителна кариера, а материалите от него са послужили за строителство на къщите на софийските жители по време на османската империя. Това обясни днес Жарин Величков, ръководител на екипа от археолози от Националния институт за паметници на културата и общинското предприятие “Стара София”. От седмица археолозите не могат да повярват, че на територията на софийския център се намират запазени невероятни археологически разкопки — театър и амфитеатър, най-големия в източната Римска империя. “Това са сензационни археологически разкрития, едни от малкото запазени находки от древна Сердика, след като при изграждането на центъра през 50-те години, нищо не е останало”. Това коментира председателят на комисията по архитектура и устройство на територията Борислав Бориславов , доктор по археология. Той ще направи необходимите постъпки пред областния управител на София и ресорните министерства — на културата и финансите, за да се запази, съхрани и реставрира за поколенията откритие, свидетелство за древна история и култура. “Задължени сме да спасим уникалния паметник и да го експонираме по подходящ начин за поколенията и за все по-малко идващите в София чужденци”, обясни Бориславов. Според него е редно да се разкрие и покаже целия амфитеатър в карето от ул. “Бенковски” до Младежкия театър между бул. "Дондуков” и ул. “Московска”. Така ще има нещо уникално — Младежки театър, стар Римски театър от времето, когато Сердика е била център на източната провинция Дакия, и най-големият в тези римски провинции амфитеатър. По-добре, отколкото поредната модерна сграда в центъра”, подчерта Бориславов. Това обаче означава да се разрушат пристройките към “Гьоте институт” — сграда, също паметник на културата, сградата на ул. “Будапеща” 3 — паметник на архитектурата, както и сградата на НИПК. Според Бориславов е необходимо да се осигурят средства за няколко проекта — проект за консервиране и реставриране на театъра и частта от амфитеатъра (1/4 от който е под четиризвездния хотел), както и за проект за защитно покритие. През последните две сезона НЕК финансира археологическите разкопки и дори е готов да освободи терена срещу друг за строителството на административен корпус.
Част от амфитеатъра вече е под основите на новия комплекс “Арена ди Сердика” на строително-инвестиционната компания “Феър плей” . При неговото строителство на 16 април 2004 г. бяха направени археологически разкрития, но с проект на арх. Петко Маринов ( обща архитектурна част) и на арх. Константин Пеев (част представяне на разкритата археология) столичната администрация реши да се покаже археологията, но вградена в хотела. Амфитеатърът е най-големият на Балканите и може да побере на сцената си и двата други на територията на България — амфитеатъра в Хисаря и в Марицианопол —Девня, обясни археологът Жарин Величков. Уникалното е, че след последните археологически находки той представлява съчетание на театър (или Одеон, още не е ясно), и амфитеатър от Древния Рим. “Две в едно”, подчерта Величков и обясни, че от 77 амфитеатъра, 9 са като българския. Подобен е и този в Париж.
Днес става ясно, че още при строителството от страна на “Ащром груп” на сградата на Британското посолство — под наем, са били открити материали — вероятно част от амфитеатъра, но не са били изследвани. Разкопките показват, че независимо че е бил извън пределите на римския град, амфитеатърът е построен заради естествения наклон на разлома. Използвана е височината в тази част на София, като теренът на театъра е по-ниско от равнището на римския град. В близост — при храм-паметника “Св. Ал. Невски”  и катедралата "Св. София" пък е бил градският некропол. В тази част на София непрекъснато изникват археологически находки. Преди дни по трасето на метрото в близост до “Шератон” бе открита стена от древна Сердика.

Картата на Сердика е заемала малка част от днешна София, а амфитеатърът е бил непосредствено до източните порти  на римския град.