През 2005 г. обект на археологическото проучване е западният сектор от овала на открития през 2004 г. Античен амфитеатър на Сердика, чийто източен сектор бе проучен в УПИ VІІІ-19 и Х-17 от кв. 506а, зона “А-север” — ЦГЧ, София, на ул. “Будапеща” № 2 - 4 при строителството на хотелска сграда.
Във връзка с предвиждащо се ново строителство на административна сграда на “НЕК” ЕАД с две нива подземни гаражи в УПИ VІ-4 от кв. 506а, зона “А-север”-Център, по плана на София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 12, се очакваше, че е възможно при изкопните работи да се разкрие западната част на кавеата и арената на Амфитеатъра на Сердика. Експертния съвет на НИПК, назначен със Заповед № 505/12.11. 2004 г. постави изискването за извършване на пълни спасителни археологически разкопки в горе цитирания имот при условията на чл. 15 от ЗПКМ.
В процеса на работа са регистрирани следните напластявания и структури.

• Римска епоха.

В три сондажа, разположени в най-северната част на терена, бяха проучени напластявания от първите векове на римското присъствие в Сердика. Археологическите структури не са ясно изразени и движимите находки в тях са смесени, отнасящи се най-общо към периода ІІ — ІІІ век. Засега те не са обвързани с конкретни структури, но са доказателство за интензивно обитаване и строителство, предхождащо изграждането на амфитеатъра. На дълбочина —4,20 м бе открита мраморна статуетка на бог Асклепий. Тук бе открита и бронзова женска глава от статуетка, която се е захващала за корпуса с оловна спойка.
От трите сондажа произхождат над 40 монети. Те са извън площта на амфитеатъра и представят един коренно различен археологически контекст — а именно останки от комплекси покрай главния военен път Serdica— Philippopolis.
В хода на проучването на арената на амфитеатъра, на дълбочина между 5,60 — 5,70 м от постоянната 0 на обекта, са разкрити пет радиални зида. Всеки е с дължина около 2,30 м и дебелина от 0,55 м. Градени са от стандартни римски тухли, споени с бял хоросан. Всички радиални зидове опират в полукръгъл зид, граден по същия начин. Разкритите градежи принадлежат към по-ранна сграда, която най-вероятно е римски театър. Дъговидният зид оформя полукръгло пространство, което е част от орхестрата на театъра. Покрита е с плътно подредени речни камъни, представляващи вероятно подложка за каменни плочи или тухли. Структурите на театъра все още не са съвсем изяснена и проучването им тепърва предстои. Западно от радиалните зидове се разчисти друг зид с посока С — Ю и дължина над 7 м и дебелина 0,70 м. От юг той е свързан с най-северния радиален зид на театъра, а от север е прерязан от зида на арената на късно античния амфитеатър. Успоредно на него се проучва друг такъв зид със сходен градеж. Най-вероятно и двата зида представлява елемент от архитектурата на скенето и проскениона, разкрити в очертанията на арената на амфитеатъра. Този по-ранен римски театър е разрушен след средата на ІІІ век най-вероятно при строителството на големия късноантичен амфитеатър. Датата на построяването му тепърва предстои да бъде изяснена.

• Античен амфитеатър.

През 2005 г. археологическото проучване разкри по-голямата част от дъговидния зид, ограждащ арената. Най-високо запазената му част се намира е при кота -3,87 м. В останалите квадрати зидът е доста обрушен. Вътрешното му лице е оформено само с тухлена зидария, докато при външното е използван и камък. От вътрешната му страна бе засечен банкет с ширина половин тухла, определящ нивото на арената. Проследен е в дълбочина до два реда тухли. В NWчаст от него, бяха разкрити три големи каменни квадри — ортостати, с вертикални жлебове по късите си страни. Вероятно това са входове към арената от помещения, затваряни с решетки - катаракта, през които са пускани животни. В сондаж между средния и северния ортостат при кота -5,22 м бе достигнат прагът на входа. Оформен е от масивен каменен блок в който също е издълбан плитък жлеб за решетката. Върху горната повърхност на блоковете са запазени дупки с железни шипове и оловни заливки за захващане на втория ред. Върху късата страна на средния блок е изсечена строителна буква “В”.
В процеса на археологическото проучване през 2006 г. е разкрита изцяло арената, попадаща в границите на строителното петно. Разчистен е банкетът от тухли, определящ нейното ниво. Напълно разкрит е входът на западния вход — вомиториум, на късно античния амфитеатър. Той е покрит с големи каменни плочи. В ъглите са направени отвори за дървените греди от двукрила врата. Северно от входа са напълно проучени трите ортостата с жлебове за катаракти, които най-вероятно представляват изходи от клетки за животни. Проучен е и нов радиален зид, който вероятно загражда клетката от север. Северно от този зид е разкрит нов вход, отвеждащ към арената. Прагът му е оформен с голям каменен блок. Почти напълно е разчистен трети сектор — кунеус, от трибуните до подово ниво. В него са засечени два входа — единият води към арената, а другият — към вомиториума. Прагът на входа към арената също е оформен с каменен блок.
В южната част на имота бе разкрита сравнително добре запазена част от конструкцията на трибуните - кавеата на Амфитеатъра. Проследен е двойният дъговиден зид, запазен във внушителна височина. Граден е в техника opusmixtumи представлява два долепени на фуга отделни зида с обща дебелина 2,20 м, маркиращи и двата строителни периода на Амфитеатъра, регистрирани през 2004г. Зидът на арената и дъговидния зид са свързани, посредством три радиални зида, оформящи сектори — кунеуси. Два от тях са запазени във височина до петите на сводовете. Те са градени в opusmixtumс наклон към арената. На разстояние около 3м от вътрешното лице на дъговидния зид, в двата радиални зида са оформени входове, свързващи отделните помещения. Insituбяха почистени и арките над тях. Архиволтите са изпълнени във формата на полудъги, като южните им пети са изградени отвесно. Вероятно тази конструкция играе ролята на своеобразен контрафорс, който пренася натиска на пръстта от геологичния разлом към северните пети и основата на арките. Отделните кунеуси са били покрити с конусовидни сводове, като получените триъгълници между сводовете са попълнени с речни камъни, споени с бял хоросан. Над така оформения равен наклон, са били поставени седалките. Част от тях (около 18 броя) бяха открити нападали на арената. При проучването бяха открити големи части от рухналите сводове, чиято вътрешна повърхност е измазана с хоросанова мазилка. От известните ни проучвания през 2004 г., както и от тези през 2005г. ни дадоха основание да потвърдим датировката на изграждането на амфитеатъра към самия край на IIIи началото на IVвек. На този етап проучването му не е завършено.
Макар че разкопките на Амфитеатъра през 2005г. не успяха да достигнат нужната дълбочина и ходовите нива на сградата, броят на монетите от това време е преобладаващ — 237 екземпляра (или 54%). Преобладаващoпредставените монети отново са дребни номинали — основно от вида Æ 3 и 4, много по-рядко Æ 2. Както може и да се очаква, те са само от “базов метал” — мед и бронз. Повечето монети произхождат от объркани пластове, предимно в площта на кунеусите, но на горно ниво, очевидно попаднали там при по-късни нарушения през Средновековието и Османския период.
Монетния материал определя, че окончателното построяване и на първа фаза от функционирането на сградата на Амфитеатъра се отнася към ~313/316 — 320/322 г. Исторически това е време на силно съперничество и на две граждански войни между императорите Лициний І и Константин І за Балканските провинции на Римската империя, и в частност — за Сердика, най-вече Æ 4, типа SALVSREIPVBLICAEи VOTAдатират от ~383 - 392/395 г., отсечени при императорите Теодосий І, Аркадий и Хонорий. Повечето най-късните за IVвек масови серии бронзови монети са добре запазени и ни дават основание да предполагаме, че изоставянето/затварянето на Aмфитеатъра като езическа сграда е станало по време на религиозните забрани и едикти на Теодосий І през 394 г.

• Ранновизантийска епоха (VІ - VІІ в.)

След като амфитеатърът е престанал да функционира, през втората половина или края на ІVвек, части от него са използвани за жилища. Проучени са две такива, разположени в кунеусите на кавеата, използващи запазените сводове като покриви. От север те са затворени от силно кирпичени зидове с каменен цокъл. До сега са регистрирани седем подови нива. Най-долното за момента подово ниво е настлано с преупотребени антични тухли То се датира чрез монети на императорите Анастасий и Юстин І. От този пласт произлизат и костени пластини от сложно-съставен лък (втора подобна находка за Сердика и изключително редки от други обекти). Проучването на тази структура не е завършено.
Сред находките от този период можем да споменем една лъчева фибула. Отлята е от сребро с проба над 800. Тя е уникална за Сердика и района, и вероятно свидетелства за присъствие на славянско население в този район. Интерес представлява и открития костен амулет. За изработката му е използван фрагмент от плоска костена обшивка, най-вероятно от тоалетно сандъче, от чиято украса са запазени два релефни кръга с неясни надписи в нарочно изработено изпъкнало поле. От зад е издраскан надпис на гръцки език, разделен на две части от напречна врязана линия. Надписът гласи: “АРААФ / СОЛОМОНО”. В единият край е направен отвор за закачване на връзка. Пластът от ранновизантийския период е регистриран в почти всички квадрати. Намерени са над 30 монети, фрагменти битова керамика и стъклени съдове, фибули, токи, коланни накрайници, касетъчна апликация за колан, костени гребени и др. Проучването на значителния културен пласт от тази епоха не е завършено.
При разкопките на Амфитеатъра досега бяха открити и 42 медни монети от нач. на VІ — нач. на VІІ век. Като местонамиране, те попадат както в помещенията в кунеуси (cunei) под кавеатa, така и от площта на арената. Това показва, че сградата, удобно разположена пред Източната порта на Сердика, не е била изцяло напусната след края на ІV в., а напротив - разумно използвана за други нужди, особено интензивно през VI век.

• Средновековен период от края на Х век до първата половина на ХІІ век.

В западната половина на арената са проучени две домакински пещи. Стените на първата са изградени с преупотребени парчета антични тухли, споени с глина, а отвън е направен каменен кожух. Отгоре е затворена с цели тухли. Датировката на пещта се отнася в XI век, според два анонимни фолиса клас “I”, открити сред камъните на кожуха. Използването й може да се отнесе сравнително точно към 1075 - 1080г. (или скоро след това). Втората пещ е с размери се състои от квадратна камера, изградена от големи и средни камъни и фрагменти тухли, споени с кал и кръгъл димоотвод. Димоотводът е изграден от един ред камъни в основата и до пет реда фрагменти от тухли във височина. Пред входа на пещта бе намерено фрагментирано гърне с врязана украса, характерно за периода Х — ХІ век.
Източно от пещите бяха проследени два силно обрушени зида, пресичащи се под ъгъл. Те са ориентирани в посока SW-NE и SE-NW. Вторият опира в зида на арената и се долепя на фуга до него. Градени са от преупотребени камъни и фрагменти от тухли на калова спойка. Изграждането им се отнася в ХІ век. Вероятно става дума за ограда, заграждаща комплекс, включващ в себе си и двете домакински пещи. Пластът е изчерпан в повечето квадрати.
От разкопките на обекта бяха открити и 20 медни византийски монети от ХІ-ХІІ век. Мнозинство от тях са едри “Aнонимни фолиси” от периода ~976/1028 — 1075/1080г. Прави впечатление, че с най-голям брой е представено времето на император Василий ІІ Българоубиец — 10 фолисa.
Местонамирането на всички византийски монети от ХІ-ХІІ век на площта на някогашната арена на Амфитеатъра идва да подскаже, че мястото е било вторично използвано най-вероятно за сезонен военен лагер при походите на византийските пълководци.

• Османска епоха (1382 - 1878):

До момента са проучени 27 ями от османската епоха. По предназначение те най-общо могат да се разделят в три групи: кладенци - №№ 11 и 15; ями - хранилища - №№ 4 и 5, вероятно и 3; сметни ями — всички останали. Всички ями са запълнени с тъмна пръст, размесена с фрагменти керамика, цели съдове, животински кости, парчета дърво, железни гвоздеи, семки и костилки от различни плодове. В някой от тях се откриват фрагменти от порцелан и фаянс, стъклени съдове, фрагменти от лули и др. Ямите са датирани чрез монети с различен номинал от периода ХV — ХVІІІ век.
Колекцията от цели съдове надхвърля 122 (кани, стомни, ибрици, паници, купи, гърнета, кахли от камини и др.). Основната част от битовата керамика се отнася най-вероятно към местна продукция с продължителен период на съществуване, разнообразен репертоар на форми за приготвяне, сервиране и съхранение на храна, както и за изграждане на кахлени печки, всички изработени от глина с характерни примеси.
Вносният материал е в много по-скромни количества и е характерен за цялата продължителност на периода. Макар и с единични фрагменти, той представя Милетския тип от XV — началото на XVI век; сиво — излъсканата, вероятно унгарска керамика от края на XVI — началото на XVII век; турски и италиански фаянс; западноевропейски и китайски порцелан и китайски селадон.
Сред другите находки заслужава да бъдат отбелязани златна висулка, (проба на златото — 23,8 карата, тегло — 3,72гр.). Намерена бе и дъговидно извита златна пластина, вероятно завършек на кания (проба на златото — под 10 карата, тегло 2,9 гр.). И двете произхождат от кладенец № 11, датиран с монети от втората половина на ХVІ и началото на ХVІІ век.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
От направеното кратко изложение става ясно, че в тази част на древна Сердика са разположени две емблематични обществени сгради — римски театър и късноантичен амфитеатър. Те са най големите сгради, открити в центъра на София и свидетелстват за нейния растеж през вековете. Римския театър е част от вече урбанизацията на града през ІІ-ІІІ век, а амфитеатъра, строен при императорите Диоклециан и Константин І Велики в самия край на ІІІ и началото на ІV век — представя Сердика вече като столица на провинция Вътрешна Дакия, важна част от Римската империя.
Завършването на археологическото проучване и решаването на въпроса с бъдещата съдба на двата паметника е въпрос на решение както на софиянци, така и на цялото българско общество.